От известно време става все по-трудно да получиш места в хубаво заведение, ако не поръчваш цели бутилки алкохол. Този феномен тръгна преди десетина години, явно под упадъчното влияние на запада, където също е доста популярен. Там обаче, това е запазена марка на скъпите клубове, докато при нас вече не само първокласните заведения, ами и второ- и третокласните такива се опитват да ти налеят поне една бутилка уиски в гърлото, щом решиш да седнеш на някоя от масите им.

Разбира се, има си и предимства - все пак плащането на бутилки ти гарантира запазени места, докато иначе може да висиш прав, докато разни момчетии заемат всички места на по една кола цяла вечер. Но като цяло, за или против бутилките?

В последните години всички клубове взеха да стават горе-долу еднакви. Дали ще е чалга, ретро, или хаус, виждаш все същите тълпи хора - общо взето, или бандити с по някой краден лев в джоба, или млади т.нар. юпита, които по цял ден висят в някой тъп офис пред някой тъп компютър, но изкарват някой лев, с който могат да си позволят да купуват бутилки уиски вечер. Интересни хора трудно можеш да срещнеш по клубовете, например интелектуалци, бедни поети, всякакъв ъндърграунд, висят в заведения от типа на билковата - не биха могли да си позволят клубовете с техните бутилки (не мисля, че биха ходили там дори и бутилките да не бяха задължителни). И все пак, тъпо е, че единственият начин да си гарантираш вход в модерно заведение е да платиш една или няколко бутилки (ако не си звезда, разбира се). Не е достатъчно например да си интересен човек, да си облечен добре, или просто да изглеждаш добре.

Друг проблем е, че купуването на няколко бутилки въобще не е ексклузивно, каквато е всъщност целта и оригиналната идея. Като влезеш, виждаш 50 маси с наредени бутилки отгоре - може ли това да е нещо, което отличава ВИП персоните от простолюдието? Ами то всеки лузър, който вчера е взел заплата, може да се намести там. Когато всички маси са ВИП, всъщност никоя не е ВИП.

Освен това, плащането на бутилки те задължава да останеш в клуба, поне докато не ги изпиеш. Аз не обичам да съм вързан - ако не ми е интересно, искам да стана и да отида в другата зала, или направо в друго заведение. Ако приятели ми пуснат СМС да ида в друг клуб, а аз току-що съм поръчал две бутилки?

Това удоволствие, освен всичко друго, излиза и доста скъпо. За мен лично не е проблем  да платя пиенето си, но много хора не се усещат когато поръчват - докато не дойде време да се плаща. Викат си, ОК, бутилка червено Джони е 100 лева, и няколко коли, сокове, и бакшиш, 150 - ние сме трима, значи по 50 кинта - голяма работа. Да, но като седнеш, се сещаш, че червеното може да е 100, но черното е 200. Трябва да поръчаш от черното, защото около теб другите пият такова - нали всъщност цялата работа с бутилките е да се покажеш, че си пич, и особено, че си по-пич от другите. Първата се свършва и скоро стават две, плюс десетина ред була... Накрая сервитьорката с големите цици, с която се закачаш цяла вечер, те гледа в ръцете - и не можеш сега да се стискаш, защото тя ти е дала телефона си (още не си го разбрал, приятелю, но ти е дала грешен номер) така че и с нейните две двайсетачки минахте 500 кинта. Добра далавера за мутрите, които държат клуба, но дали и за теб е добра?

Разделянето на сметката също е неприятен момент. Да кажем, че сте били петима - е, като дойде време да се плаща, обикновено поне един-двама отиват да търсят дали във фоайето има банкомат, и като се върнат казват, че бил развален. Също ще има един, който пък води приятелите си, които висят на бара, и тези юнаци смело поръчват по два шота на сметката на вашата маса. Наливат си щедро и от бутилката. После, разбира се, изчезват, забравяйки да кажат благодаря.

Общо взето, за мен минусите са доста повече от плюсовете. Да, гарантираш си място в заведението, но всъщност аз и не държа да бъда в такова заведение, където целта е да парадираш с това, което пиеш. Често ме напушва смях когато видя познатата гледка: края на нощта наближава, 4-5 пича в новите си ризки седят на масата край полупразните си бутилки, гаджета не са успели да дръпнат, и се опитват напразно да спасят вечерта с неумели поклащания, ужким че танцуват и се забавляват. Вечерта, разбира се, вече не може да бъде спасена!

 

 

Ходя доста рядко на такива места.Когато все пак ходя-доста неща ме учудват.Може би, съм от по-старо поколение.Не я разбирам така веселбата.Тъмно, чак нищо не виждаш, задимено, музика, от която ти пулсират вътрешностите и седиш на една кълка на някоя табуретка или пък се поклащаш в ритъм, който не харесваш.

В клубовете, в които аз ходя не съм забелязала въпросния тренд с бутилките, който намирам за доста първенюшки, а за VIP е направо смехотворен.
По-скоро ми прави впечатление, че напоследък хората ходят на клуб 'напити' за да пестят:)) за което, отново ...нямам коментар:))

ДА поробуваме на "фалшивия авторитет". Понеже не ни бива в демонстрациите вкъщи, пред семейството;и ли в офиса, пред шефовете; или не си толкова забележим в компанията... Нека е бутилка. С която да си залепя етикета "елате, ме вижте, обрънете ми внимание". Много отчаяно.
И все пак, някои хора го правят със замах и без много мисъл, на него просто му е удобно да не вика сервитьора/ката. И си спестява присъствието й.

Ооо, важното е,че сексът върви.
:)))))))
Не завиждам.
Няма за какво.