Преди два дни имах поредната случка, която ме убеди колко бързо се променя баланса на силите в отношенията мъже-жени.
Жените просто са доста по-инертни. Трудно влизат в леглото ти, но влязат ли един път, не искат да излязат.
За тях селекцията се случва доста преди секса. Те си казват "сред толкова много мъже, които постоянно ме свалят, по-добре да избирам дълго и добре, та да съм сигурна, че когото допусна до мен, ще е този, който може да ме задоволи".
При мъжете пък - обратното - селекцията е след секса. Достъп до леглото имат много жени, но до нещо повече - само тези, които наистина покажат нещо забележително. Поне при мен е така. След толкова години опит с жени съм видял такива неща, че много трудно се впечатлявам от нещо. Обикновено след секс си мисля "ок беше, но това съм го виждал доста и преди; ти се представи задоволително; кога ще си тръгваш?".
Жените пък изглеждат доста по-доволни от мен - освен ако не умеят успешно да имитират по няколко оргазма. И го отдавам не на виртуозните си способности като любовник - не, просто жената си ме е избрала сред всичките си други обожатели, и самият този факт почти й гарантира удоволетворението. Тя вече си е наумила, че аз съм този, когото иска, и това е почти достатъчно за оргазма й. Е, доколкото мога, помагам и аз - с всички части на тялото си. Най-вече с устата. Не, не това, което си помислихте. Ползвам я предимно за говорене. Само понякога за нещо друго.
Дотук ОК. Сексът е минал, и оттам нататък всичко е надолу. Въобще, като тези влакчета в лунапарковете - първата част е голям зор, докато се изкачи по хълмчето. И мъжът върши цялата работа по тегленето. След това обаче, влакчето се засилва само по инерция, и вече няма нужда да вършиш никаква работа - просто се наслаждаваш на скоростта и силните усещания. Колко бързо обаче започва да ти става лошо и искаш да слезеш...
01.06.2007 20:32