По мое скромно мнение, повечето проблеми в обществото идват от едно нещо: прекомерният просперитет.

Като читател на исторически книги, досега не съм чел за общество, което да не е било докарано до разруха, след като е минало едно ниво на богатство. Може да минат няколко поколения, но е неизбежно. Помислете: без да имаме незадоволени нужди (говоря за истински нужди - храна, подслон, сигурност - а не за нов модел телефон) - имаме ли стимул да правим нещо ефективно и полезно? Всичките ни инстинкти и цялото ни същество е програмирано от милиони години еволюция в условия на недостиг и борба за оцеляване и възпроизвеждане на гените. Когато няма недостиг и борба, тези инстикти ни играят разни шегички и ни докарват всякакъв вид невротични феномени, като надебеляване, трупане на ненужни вещи, липса на интерес към създаване и отглеждане на потомство, липса на нормални традиционни отношения между мъже и жени...

Всичко това е по-очевидно в развитите и богати страни (Америка, Европа), но определено се забелязва и тук. В тази връзка, нека рецесията ни удари с пълна сила - мисля, че ще станем по-добри човешки същества. А ако иска, нека да подмине Русия - пада им се, като ни спряха газа!

"досега не съм чел за общество, което да не е било докарано до разруха, след като е минало едно ниво на богатство". А колко общества са стигнали до разруха без да са били богати? Това е като приказката, че ние българите с които имаме нещо общо пропадат, като се дават за пример Османската империя и СССР. Исторически погледнато всички народи са имали възходи и падения и е трудно да се определи какво ги е причинило, сигурното е че са неизбежни.
А конкретно по темата - и аз смятам, че малко зор ще е по-скоро полезен ;).

Най-много ми хареса последното изречение за Русия , и пак си прав.

Презадоволени сме-това е лошо.Живеем в една свръхотрупаност, а това не е хубаво.Добрите качества се проявяват когато сме на зор.Иначе, в главите ни все щуротии.
Ако няма негативно как да се зарадваме на позитивното?Ако няма предизвикателства, как да се развиваме?